7 начина да се справите с пристъп на гняв на малчугана
Момиченце, което се сърди. Снимка: Getty
„Напоследък не мога да позная дъщеря си, която навърши три години и половина. Ако не се справи с нещо, започва да се ядосва, размахва юмруци и удря. Когато откажа молбите ѝ, крещи „Ти си лоша! Махай се“, „Обидена съм ти“. В нашето семейство не е обичайно да повишаваме тон, имаме добри отношения със съпруга ми. Може би копира подобно поведение от деца в детската градина? Но какво да правим с тези пристъпи на гняв?, пита разтревожена майка.
Гневът е изразена негативна емоция, при неудовлетвореност от ситуацията. Децата го проявяват още от 1 година. Към 3-годишна възраст виждаме ярки прояви на следващата криза, свързана с възрастта. Детето се опитва да се отдели от родителите. Това е периодът "Аз сам! Аз мога!"
До 5-6 годишна възраст децата са емоционално нестабилни. Понякога причините за гняв за нас, възрастните, изглеждат напълно смешни и не заслужават внимание, но не винаги ние сме прави, обяснява детският психолог Елена Разумная.
- Играчката се е счупила или е била счупена в двора от други деца.
- Детето иска да вземе някакъв предмет, но не може да го достигне или родителите му не му позволяват.
- Детето не успява да направи нещо („пъзелът не се пасва“, колелото в машината не се свързва, железопътната линия не се сглобява).
- Проблеми с дрехите или обувките – не успява да се закопчее, да завържи обувките си ...
- На брат или сестра (друго дете) му дават бонбон, кифла.
- Харесва играчка в магазина, но родителите не я купуват.
- Детето е уморено, но трябва да продължи напред.
- Напрежение в семейството между възрастните. И детето като гъба попива начина на общуване между близките. Ако родителите повишават тон, когато са гневни, детето ще проектира тези взаимоотношения върху връстници и възрастни. Ако във вашето семейство се чупят чинии, тогава очаквайте и детето да ги хвърля в пристъп на гняв.
- Преувеличени изисквания на родителите.
.- Гневът - като реакция, когато е наказано за нещо.
- Проблеми със здравето (трудно е да се контролират емоциите при деца с ADHD, с проява на аутистичния спектър).
- Защитен отговор на чувството за вина.
По време на пристъп на гняв детето може да се държи разрушително, да навреди на другите и дори да се нарани (например да блъска главата си в пода, в стената). Едва в предучилищна възраст то тепърва започва да се учи да управлява и да изразява емоциите си. Когато избухва, в пристъп на агресия, то не разбира чувствата си и не може да ги изрази с думи.
Дете, лежи на пода. Снимка: Getty
1. Първото нещо, към което всеки родител трябва да се стреми, е да се научи да не реагира на провокативното поведение на детето. Не отговаряйте на агресията с агресия, наказание, викове. Ние трябва да се стремим да не бъдем манипулирани.
2. Опитайте се да говорите с детето: „Виждам, че си недоволен, разстроен. Кажи ми от какво се притесняваш?"
3. Опитайте се да сте единни в изискванията към детето. Ако майката ограничи сладкишите в менюто (бонбони, конфитюри, бисквити), а бабата, напротив, храни внука (внучката), отказът на майката ще предизвика изблици на гняв у детето. Мама е зла, но баба е добра.
4. Методът за превключване на вниманието работи чудесно. Ако детето е агресивно, крещи, плаче, се опитайте да говорите тихо, много тихо и започнете да разказвате приказка шепнешком. Кажете: погледни през прозореца и преброй колите. Посочете дърво и кажете, че сте видели как птица свива гнездо. Измислете някаква приказка с нея.
5. Направете почивка, за да поговорите „Не сега, но след 5 минути“, Кажете му: „Сега си разстроен. Разбирам те. Но нека поговорим след 5 минути, когато се успокоиш."
6. Поканете детето си да излее гнева си върху хартия – нека я направи на топче и да го хвърли възможно най-далеч, или да разкъса лист хартия на малки парченца. Подканете го: „Нарисувай гнева си – използвай цветни моливи и се опитай да нарисуваш това, което толкова те е разстроило.“
7. Разиграването на ситуации с приказни герои помага много. „Виж мечката (кукла, куче). Мечката е ядосана, хвърля играчки, бие се. Как можем да ѝ помогнем?" Такъв въпрос също ще разсее детето.
Еразъм Ротердамски, философ от Ренесанса, пише, че природата, „след като ви е дала син, не ви е дала нищо повече от сурова и необработена маса и от вас зависи да придадете най-добрата форма на пластичен материал, подходящ за всяка обработка .”
Трябва да помогнем на детето да се научи да разбира емоциите си и да му обясним как да се справя с тях.
Чувствайки уважение и подкрепа от близки хора, постоянно усещайки, че семейството не е безразлично, то ще се научи да контролира и гнева си.
Мона Василева
Важно е да придържате детето още при първите му стъпки, но го правете правилно.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари